Anyone, with enough friends, will always have some "friends" among them. I'm pondering about that exact kind, that piss you off. They think you are their social punching bag or something, and are usually surrounded by moronic lackeys. They are, like the less imposing, but over-enthusiastic cronie, that acompanies the laid back, "rough & tough" one. They go
"Yo' momma..." on you, only to smooth it up with a "Just kidding...". They are self-crowned kings, in a realm, created by their, alas, not twisted imagination, but sheer stupidity. Such idiots, are usually under the false impression, that someone gives as much, as a damn about, if they are kidding or not. They haven't pinned me to the polemycal mat, with their sharp-like-a-cucumber comeback. They don't realise they are at my mercy (I can't say for sure about you, you could very well be one of the aformentioned sidekicks), and that I can go really hard on them, when it comes to rhetorical-fencing. Those stupids (that's the new fad, use adjectives instead of nouns) can't figure out, that I for one may find something likeable in them, to consider them, part of any of my circles. Just because I don't do something doesn't mean, I can't.
If you spotted any signs, that you may be such a thing, read the last sentence several times. Let it sink in. Bask in it's infinite wisdom. Vociferate.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Своеобразния хитрец...
Всеки с достатъчно приятели, венаге ще има няколко "приятели" сред тях. Размишлявам именно върху онзи тип, който вбесява. Мислят че си техният емоционален боксов чувал, и са заобиколени от свита плиткоумни лакеи. Антуража им представляват, не дотам импозантните, но твърде ентусиазирани главорези, които следват, лежерния и спокоен тартор. Та въпросните приятели, са ония, които почват с "Твойта мама...", и заглаждат с "Бъзик, уе...". Те са себе-короновали се крале, на земя сътворена, уви, не от извратеното им въображение, но от простата им тъпотия и сляпа грандилоквенция. Тези идиоти са под погрешното впечатление, че някому дори е подремнало, за момент дали се шегуват или не. Не са ме туширали на полемичния тепих, със острия си, като краставица, отговор. Не разбират, че зависят от милостта ми (за вас не говоря, може да сте един от гореспоменатите асистенти) и, че мога да го дам доста грубичко, опре ли до реторична фехтовка. Тези глупави (нова мода - прилагателни вместо съществителни), не разбират, че намирам нещо хубаво в тях, за да ги числя към някой от кръговете си.
Това че не правя нещо не значи, че не го мога.
Ако сте забелязяли знаци, че може да сте нещо такова, прочете последното изречение няколко пъти. Оставете го да попие. Окъпете се в безкрайната му мъдрост. Споделете.
Wow, you should really start publishing your ideas on... YouTube for example...
Post a Comment