As I was thinking, what to write, for my imaginary audiance to read, I came up with one of my pet irknessances. That is people who make stupid jokes, and when they see, that no one likes them, claim it is satire, as a last attempt to salvage some cool points with their buddies. Am I the only one? They try to make me look dumb, or in other words make me look like a person that would otherwise enjoy such a joke. Look around, you're bound to see some. They sometimes, but not always, lead the comfortable, safe and calm life of "tortured artists", or simply put they are emo. Why do they so desperately want to try to make life miserable for everyone else, I have no idea. I guess so, that all of their inane crap could make sense then. Come and vociferate your concers.
Oh, and by the way, this was "satire"! And so was the last sentence.
Self-Explanatory.
Tuesday, September 11, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
well, you've got one small mistake - your audience isn't imaginary ;).
Well, atleast not anymore :).
"Сатирици" и тем подобни...
Джкато мислех, какво да напиша, за имагинерната си публика, се усетих за една стара моя болка. А именно, хора, пускащи тъпи шеги и съзирайки, че никой не ге харесва, ги определят като сатира, като последен опит, да изглеждат готино пред приятелите си. Аз ли съм единствения? Опитват се да ме изкарат тъп, или с други думи, тип който би харесал такава шега. Огледайте, немитуемо, ше забележите такава тълпа. Те понякога, но не винаги, водят безопасния, удобен и спокоен живот на "изтерзани художници", или по-просто, са емота. Защо толкова отчаяно, искат да направят живота досаден, за всички останали, нямам идеа. Предполагам, че безмислените им глупости, биха били разбираеми. Елате и споделете мъките си.
Между другото това беше "сатира"! Както и последното изречение.
Post a Comment